Доц. Георги Цветков за ФрогНюз: За България няма непосредствена заплаха, но ситуацията не може да се подценява
Това сподели пред ФрогНюз военният специалист доцент Георги Цветков.
Ето и цялото изявление:
Доц. Цветков, организира се непублична консултативна среща за националната сигурност, в която бяха разисквани рисковете за България, подбуден от спора сред Израел и Хамас – по какъв начин смятате, има ли непосредствена заплаха за страната ни във връзка с сигурността?
За България няма непосредствена опасност, само че това не значи, че обстановката може да се подценява. В последните години на територията на Европа навлезе огромно количество мигранти от Африка и Близкия Изток, като потокът не се управлява напълно. Съответно не може да се подсигурява, че измежду тях няма радикални ислямисти.
Има ли съгласно Вас заплаха от терористични актове в Европа, предизвикани от апелите на Иран мюсюлманските и арабските страни да се ”координират ”, с цел да ”спрат закононарушенията на Израел ”?
Европейските страни изрично поддържаха Израел в правото му да се отбрани. Но сме очевидци, че терористичните дейности против цивилни израелци се радват на поддръжка измежду избрана част от популацията на Европа, в това число България. Не може да се изключи предприемането на радикални дейности. В близкото минало бяхме очевидци.
В предишното – да вземем за пример при 11-дневната война, сме виждали припламване на огъня, а по-късно преустановяване. Дали казусът в този момент би могъл да е подобен, или ще следим продължителни военни дейности?
Не. Нападението беше извънредно смело и придружено с целенасочена свирепост против цивилни. Тези дейности към този момент получават огромен боен отговор, само че той ще бъде уголемен с провеждането на сухопътна интервенция. Израел ясно съобщи, че не търси просто помирение, а установяването на финален мир.
При един възможен бежански поток, по какъв начин би следвало да работи страната ни?
България би трябвало да съгласува дейностите си с Европейски Съюз и при потребност да изиска помощ, в това число посредством разполагане на европейски полицейски сили. Мисля че излиза наяве, че Европа не може да приема повече бежанци без да заплаши личната си непоклатимост и сигурност.
Редно ли е съгласно Вас да има Стратегически обзор на защитата на България? Ако да, какво би трябвало да произлезе от него?
„ Стратегически обзор на отбранителната политика “ към този момент е в ход. Той би трябвало да обхване освен въоръжените сили, само че и други структури, които имат отношение към защитата на страната. Отбраната не е отговорност само на Министерство на защитата. Необходимо е решение на два съществени въпроса – по какъв начин ще се осъществя цялостна стратегия за превъоръжаване с съвременно съоръжение и по какъв начин ще бъдат привлечени и арестувани нужните млади военнослужещи.
Първият въпрос зависи на първо място от финансови средства.
Вторият е по-сложен и изисква както съответни хонорари, по този начин и възприемането на Българската войска от обществото като съвременна организация привлекателна за младежи.
Виждаме, че макар големия бюджет за защита на Израел, разследващите служби явно вършат неточности, щом позволиха такава огромна офанзива от страна на Хамас. Имате ли пояснение за този пропуск?
Това не е първият и сигурно няма да бъде последният разследващ неуспех. В изискванията на несигурност, постоянно е налична лимитирана информация. Анализът би трябвало да сглоби цялата картина на основата на тези фрагменти. Вероятно нападението е можело да бъде планувано. Но упованията, че може да бъде предотвратено и то при тези мащаби е наивно.
Имайки поради бюджета за защита на България, редно ли е да стартират съществени действия за подсилване на защитата благодарение на НАТО, в това число с разполагане на въоръжение и елементи на наша територия?
Такива стъпки се подхващат най-малко от предходната година насам. Те са напълно разумни поради обстоятелството, че ново съоръжение не може да се достави в съкратени периоди и за задачата ще са нужни години. В междинния интервал е обикновено да разчитаме в по-голяма степен на съдружниците си.
Какъв е рационалният бюджет за защита, който би ни обезпечил опция за бързо подсилване на сигурността ни и надлежно какви са стъпките към това?
Разумният бюджет за защита зависи от националното схващане за личното значение и нивото на опасност. В Полша разноските са на едни от най-високите нива в Европа и се прави огромно превъоръжаване. В България няма в задоволителна степен чувството, че сигурността ни е на първо място наша отговорност.
Според в този момент настоящите планове бюджетът за защита би трябвало да е най-малко 2% от Брутният вътрешен артикул за най-малко 10 години напред. Тези разноски ще бъдат задоволителни за предприемането на първите значими стъпки от процеса на превъоръжаване. Но сме очевидци, че даже против тези разноски има опозиция. Цялостно превъоръжаване, даже в избрани случаи да се закупува използвано съоръжение или да се модернизира това, с което разполагаме, значи разноски за защита в границите на 2,5% от Брутният вътрешен продукт. Това ще разреши 20-25% от бюджета за защита стабилно да бъдат обособяване за ново съоръжение и рационализация.
Доц. доктор Георги Цветков е специалист по отбранителна политика и обмисляне на защитата, ръководство на ресурсите, отбранителна промишленост и противопоставяне на тероризма. Преподавател по мениджмънт на сигурността и защитата.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Доц. Цветков, организира се непублична консултативна среща за националната сигурност, в която бяха разисквани рисковете за България, подбуден от спора сред Израел и Хамас – по какъв начин смятате, има ли непосредствена заплаха за страната ни във връзка с сигурността?
За България няма непосредствена опасност, само че това не значи, че обстановката може да се подценява. В последните години на територията на Европа навлезе огромно количество мигранти от Африка и Близкия Изток, като потокът не се управлява напълно. Съответно не може да се подсигурява, че измежду тях няма радикални ислямисти.
Има ли съгласно Вас заплаха от терористични актове в Европа, предизвикани от апелите на Иран мюсюлманските и арабските страни да се ”координират ”, с цел да ”спрат закононарушенията на Израел ”?
Европейските страни изрично поддържаха Израел в правото му да се отбрани. Но сме очевидци, че терористичните дейности против цивилни израелци се радват на поддръжка измежду избрана част от популацията на Европа, в това число България. Не може да се изключи предприемането на радикални дейности. В близкото минало бяхме очевидци.
В предишното – да вземем за пример при 11-дневната война, сме виждали припламване на огъня, а по-късно преустановяване. Дали казусът в този момент би могъл да е подобен, или ще следим продължителни военни дейности?
Не. Нападението беше извънредно смело и придружено с целенасочена свирепост против цивилни. Тези дейности към този момент получават огромен боен отговор, само че той ще бъде уголемен с провеждането на сухопътна интервенция. Израел ясно съобщи, че не търси просто помирение, а установяването на финален мир.
При един възможен бежански поток, по какъв начин би следвало да работи страната ни?
България би трябвало да съгласува дейностите си с Европейски Съюз и при потребност да изиска помощ, в това число посредством разполагане на европейски полицейски сили. Мисля че излиза наяве, че Европа не може да приема повече бежанци без да заплаши личната си непоклатимост и сигурност.
Редно ли е съгласно Вас да има Стратегически обзор на защитата на България? Ако да, какво би трябвало да произлезе от него?
„ Стратегически обзор на отбранителната политика “ към този момент е в ход. Той би трябвало да обхване освен въоръжените сили, само че и други структури, които имат отношение към защитата на страната. Отбраната не е отговорност само на Министерство на защитата. Необходимо е решение на два съществени въпроса – по какъв начин ще се осъществя цялостна стратегия за превъоръжаване с съвременно съоръжение и по какъв начин ще бъдат привлечени и арестувани нужните млади военнослужещи.
Първият въпрос зависи на първо място от финансови средства.
Вторият е по-сложен и изисква както съответни хонорари, по този начин и възприемането на Българската войска от обществото като съвременна организация привлекателна за младежи.
Виждаме, че макар големия бюджет за защита на Израел, разследващите служби явно вършат неточности, щом позволиха такава огромна офанзива от страна на Хамас. Имате ли пояснение за този пропуск?
Това не е първият и сигурно няма да бъде последният разследващ неуспех. В изискванията на несигурност, постоянно е налична лимитирана информация. Анализът би трябвало да сглоби цялата картина на основата на тези фрагменти. Вероятно нападението е можело да бъде планувано. Но упованията, че може да бъде предотвратено и то при тези мащаби е наивно.
Имайки поради бюджета за защита на България, редно ли е да стартират съществени действия за подсилване на защитата благодарение на НАТО, в това число с разполагане на въоръжение и елементи на наша територия?
Такива стъпки се подхващат най-малко от предходната година насам. Те са напълно разумни поради обстоятелството, че ново съоръжение не може да се достави в съкратени периоди и за задачата ще са нужни години. В междинния интервал е обикновено да разчитаме в по-голяма степен на съдружниците си.
Какъв е рационалният бюджет за защита, който би ни обезпечил опция за бързо подсилване на сигурността ни и надлежно какви са стъпките към това?
Разумният бюджет за защита зависи от националното схващане за личното значение и нивото на опасност. В Полша разноските са на едни от най-високите нива в Европа и се прави огромно превъоръжаване. В България няма в задоволителна степен чувството, че сигурността ни е на първо място наша отговорност.
Според в този момент настоящите планове бюджетът за защита би трябвало да е най-малко 2% от Брутният вътрешен артикул за най-малко 10 години напред. Тези разноски ще бъдат задоволителни за предприемането на първите значими стъпки от процеса на превъоръжаване. Но сме очевидци, че даже против тези разноски има опозиция. Цялостно превъоръжаване, даже в избрани случаи да се закупува използвано съоръжение или да се модернизира това, с което разполагаме, значи разноски за защита в границите на 2,5% от Брутният вътрешен продукт. Това ще разреши 20-25% от бюджета за защита стабилно да бъдат обособяване за ново съоръжение и рационализация.
Доц. доктор Георги Цветков е специалист по отбранителна политика и обмисляне на защитата, ръководство на ресурсите, отбранителна промишленост и противопоставяне на тероризма. Преподавател по мениджмънт на сигурността и защитата.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ